Диктатурата на великите режисьори

Диктатурата на великите режисьори

Новата драма на Дейвид Финчър „Gone Girl“ e тъмна сага за жестокост, манипулация и лудост. И като се има предвид репутацията на Финчър това описание може да бъде отнесено както към самия филм, така и към процеса на заснемането му. Той обича да заснема една и съща сцена, отново и отново, докарвайки екипа и актьорите до пълно изтощение.

В ”Боен клуб” той държи екипа си в продължение на цяла нощ, за да снима отново и отново сцената с калъпа сапун.

В ”Зодиак” пък се е стигало до 80 заснемания на един и същи кадър. Робърт Дауни Джуниър го нарича дисциплиниращ. Джейк Гиленхал остава просълзен. Но Финчер не се разкайва.

”Мразя усърдието при снимките”, казва режисьорът пред ”Ню Йорк Таймс”.

”Обикновено след 17-тото заснемане усърдието се е изпарило”, обяснява той.

Финчър обаче не е сам на линията между режисьор и диктатор. Чарли Чаплин остава на снимачната площадка в продължение на месеци, правейки по 53 заснемания на всеки кадър, докато правел ”Хлапето”. Той обобщава собствените си методи като ”постоянство до точката на лудостта”.

Джеймс Камерън пък е толкова ”труден” за работа, че екипът му носи фланели с надписа ”Не можете да ме уплашите. Аз работя за Джеймс Камерън”.

А Стенли Кубрик може да бъде истински изрод в работата си. Снимките на ”Широко затворени очи” продължават рекордните 400 дни, а два от тези дни са протекли в заснемането на кратка сцена как Сидни Полак ходи в офис.

За повечето от нас това изглежда разточително в най-добрия случай и откровено садистично в най-лошия. Дали тези режисьори са маниаци, каквато слава им се носи или просто са решени да изпипат всичко до последния детайл?

Сол Мецстейн, режисирал епизоди на Doctor Who и ”Мускетарите”, не вижда нищо лишено от смисъл в това да се снимат дву и трицифрен брой пъти един и същи кадър.

Според него малките проблеми по време на снимки се натрупват и накрая няма какво да направиш, за да ги поправиш.

Докато ако си като Финчър и изглаждаш всичко в процеса на правене, това може да те спаси. ”Ако имаш парите и силата да направиш 50 дубъла, тогава го направи”, казва той.

Това е било и поведението на Франсис Форд Копола по време на снимките за ”Кръстникът”.

”Той ругаеше, защото продуцентите не му даваха допълнителни дубли. Мислех, че има нещо добро в това”, разказва Пачино.

Той може и да одобрява това, но какво би станало ако желанието на режисьора за допълнителни дубли докарва екипа и актьорите до недоволство.

”Някои режисьори са ужасни човешки същества. Това не е необичайно. Но в крайна сметка, никой не ви благодари за бързите снимки. Не може да сложите надпис: „За съжаление, това е най-доброто, което имаме, защото режисьорът не искаше да продължава”.

По ББС.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*