Джак Керуак: Аз не съм битник, аз съм католик
Сн. Том Палумбо, 1956 г.

Джак Керуак: Аз не съм битник, аз съм католик

“One day I will find the right words, and they will be simple” (”Бродягите на Дхарма”).

Jean-Louis Lebris de Kerouac е роден в Лоуел, Масачузетс, през 1922 година. Умира 47 години по-късно от цироза.

“I had nothing to offer anybody except my own confusion”.

”Аз не съм битник, аз съм католик”, казва обявеният приживе за баща на бийт поколението.

Последните години от живота си прекарва с третата си съпруга Стела , която разказва, че пиел много и бил ”много самотен мъж”.

“It all ends in tears anyway”.

Керуак казва, че започнал сериозно да се занимава с писане на 17 години, когато прочел за Джак Лондон. Сборникът ”Пътят” (”Тhe Road”) на Лондон се смята и за едно от вдъхновенията за ”По пътя”. Сред писателите, които са му повлияли, са Хемингуей и Уилям Сароян, които според собствените му обяснения е чел като 18-годишен.

Друг писател, оказал влияние, е Томас Улф, което се усеща в първата му публикувана книга ”Градът и градчето” (“The Town and the City”).

В интервюта е говорил още за Джеймс Джойс и Достоевски, Уилям Блейк и Рембо.

Алън Гинзбърг пък го е въвел в света на Йейтс, Хъксли, Ницше.

Гинсбърг и Уилям Бъроуз са негови приятели от 40-те години, като са герои и в новелите му. Керуак е напечатал първите две глави от ”Голият обяд” на Бул Лий, който според обясненията му е бил толкова надрусан по това време, че е ”можел да гледа в края на обувката си осем часа”.

Двамата, чиято разлика във възрастта е девет години, са работили заедно и по новелата  ”А хипопотамите се сварили в басейна си” (“And the Hippos Were Boiled in Their Tanks”), публикуван 60 години след написването й.

Керуак казва, че влияние му оказали и писмата от Нийл Касади в началото на 50-те години на миналия век. Касади никога не е публикувал.

Търси вдъхновение и от  Изтока.

“Finding Nirvana is like locating silence”.

Според Керуак най-добрата му работа е ”Виденията на Коди” (“Visions of Cody”), макар да не е много последователен в това си твърдение.

Написана е между октомври 1951 и април 1952 година в Сан Франциско и Ню Йорк. Първоначалното заглавие е „Visions of Neal“.

Керуак обяснява, че книгата е за същия тип, който е и главният герой в ”По пътя”.

Желанието му било да пише възможно най-спонтанно. Поставял голямо руло хартия в пишещата си машина, като така създавал историята само на един лист.

Никога не е поправял текстовете си.

Има 30 правила за спонтанно писане и живот (очаквайте скоро), сред които ”опитай никога да не се напиваш извън собствената си къща” и ”бъди влюбен в живота си”.

Една от приятелките на писателя от 50-те години Джойс Джонсън (Joyce Johnson) обаче ”оспорва” спонтанността му, като според нея твърдението му, че пише ”По пътя” за три седмици през 1951 година, не отговаря на истината.  Според нея той е прекарал години в редактиране и изпипване на всеки параграф.

Керуак е бил футболист в колежа и силен физически. Описван е като чувствителен, срамежлив, плах.

Към края си Керуак покрива образа на впиянчен тип. Известно е признанието му, че като католик не може да се самоубие, но планува да пие до смърт.

В последното си интервю за Джак Маклинток от ”Темпа Бей Таймс” говори за мафията, комунистите и евреите.  Обяснява, че Йейтс ”пушил повече трева от всеки, който си познавал” и казва, че тя трябва да бъде легализирана и обложена с данъци.

Казва още, че не харесва Кен Киси, когото вини, че е съсипал Касади.

”Смята се, че е мъртъв, но не вярвам”, казва Керуак за приятеля си.

Също така обявява, че смята да напише новела за последните десет години от живота си.

 Един от читавите филми за Керуак – за самотата и алкохолизма му, е ”Big Sur” oт 2013 година.

Керуак имал дъщеря – Джанет, от втората си съпруга Джоан Хавърти. Той не я признава като свое дете, срещали са се само два пъти и не присъства в завещанието му.

”I’m going to marry my novels and have little short stories for children”.

Джанет също била писател, като наследила от двамата си родители и склонността към наркотиците.

“А sociable smile is nothing but a mouth full of teeth”.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*