Дейвид Линч позитивен до ужас: Ако артистът страда, не може да работи

Дейвид Линч позитивен до ужас: Ако артистът страда, не може да работи

Дейвид Линч е един от най-демоничните герои на киното. Понякога ни страхува повече и от БГ действителността, но никога не ни разочарова.

„Синьо кадифе”, „Изгубената магистрала”, „Мълхоланд Драйв“, „Туин Пийкс” и останалите изрязват груби белези в съзнанието на хората, които живеят с киното, а блус химновете му са саундтрак за всеки себеуважаващ се депресар.

Дейвид Кийт Линч от малък се увлича по пътешествия в морги, истории за паралелни светове, духове и мъртъвци. Завършва живопис във Вашингтон, изобразителни изкуства във Филаделфия и кинорежисура в Лос Анджелис. Твърди, че ключът за всичко в изкуството е интуицията. Невероятен фен на трансценденталната медитация и според собствените му признания е привлечен от концепцията на абсурда.

Дейвид Линч ще посрещне 70-тата година от пътешествието си с нови серии на „Туин Пийкс”. Ето и правилата му за правене на филми:

Тръпката е ловът за добра идея

Не знаем нищо за дадена идея, докато не влезе в съзнателния ум. Идеите трябва да пропътуват много пътища преди да стигнат до него.

Издигайки се, започваш да разширяваш това усещане, превръщайки несъзнателното в съзнателно.

Ще хващаш идеи на едно по-дълбоко ниво.

С усещането на повече идеи добиваш един вид вътрешна самоуверност. Поглеждайки назад, в началото аз нямах много такава самоувереност.

Вътрешната сила е ключът за работа в развлекателния бизнес

В този бизнес, както и в който и да е друг, не можеш да мачкаш, ако нямаш тази вътрешна сила.  И колкото повече щастие изживяваш по пътя, толкова повече животът става игра, а не мъчение.

Така че следи изкъсо хората, които те стресират. Можеш просто да ги прегърнеш и да кажеш „Дай да пием по едно кафе“. Всичко изглежда по-щастливо.

Винаги съм се чудил дали трансценденталната медитация може да направи хората толкова спокойни, че да не искат да правят нищо.

Можеш да станеш толкова скучна личност и само да ядеш ядки и стафиди. Но не става така. Ти имаш повече енергия. Това е полето на безграничната енергия във всяко човешко същество. Много, много важно за работата е точно това щастие. Много е важно да си щастлив в работата.

Позитивизмът е основен за творческия процес

Историите винаги имат конфликти и контрасти, височини и падения, живот и ситуации на смърт. Може да има много страдание в историите, но артистът не трябва да страда, за да показва страдание.

Трябва да разбираш хората, да разбираш страданието.

Mного артисти казват, че гневът и страхът задвижват работата, концепцията за страдащия артист е романтична.

Но ако се замислиш за това, тя е романтична за всеки освен за артиста. Ако той наистина страда, той не може да работи. Според мен негативизмът е враг на творчеството.

twin-peaks-lynch-maclachlan-amick-boyle-fenn-lipton-chen-graham-lee-dvdbash-wordpress023

Трябва да използваш всичко, за да придвижваш идеята напред

За мен винаги трябва да има интрига. За мен смисълът е в историята. Но в историята има неща, които са по-абстрактни. Киното може да пресъздава чувства и абстрактни мисли.

Освен това киното може да се връща във времето или да пътува напред през него и това е магия. Но ти не трябва да го правиш самоцелно. Трябва да го правиш, за да осмисляш идеите, в които си влюбен.

Идеите са подаръци, толкова прекрасни подаръци. И аз съм винаги толкова благодарен, когато ми дойде идея, в която се влюбвам. Това от което се нуждаем са идеи, това е единственото нещо от което се нуждаем.

Не изпреварвай идеята

Не мисли за пари или за това какво ще стане, след като филмът е завършен. Първото нещо от което се нуждаеш е идея, идея, в която да се влюбиш. Идеята ти посочва настроението на героите, как те говорят. Тя ти казва историята и показва всички детайли. Всичко което трябва да правиш е да си верен на идеята си и да заснемеш филма си.

Дори с малко пари е възможно да намериш начин да направиш нещата. Така че бъди верен на идеята и не позволявай на никой да се меси в нея. Трябва да имаш последно мнение и тотална творческа свобода. Ако нямаш последната дума или творческа свобода, има ли смисъл да правиш нещо.

zXSnRqXzM4OR9yNtenZ3dn6AFts

Трябва да привлечеш всички за идеята

Номерът е да привлечеш всички, да бачкате заедно по едни и същи идеи. И трябва да направиш това, като говориш.

Някои хора могат да допринесат с неща, които са много добри, но не отговарят на идеята. Така че обясни им защо не стават и следващия път, когато дойдат ще са по-близо до идеята. И един ден ще ти предложат неща, защото вече са схванали идеята.

По същия начин стои въпросът и с актьорите. Правиш репетиции и напредваш с говорене и пак говорене. Така стоят нещата с всички хора, които ми помагат.

blue_velvet_1986_reference

Бъди вдъхновен, не повлиян

Има разлика между влиянието и вдъхновението. Никога не съм бил филмов запалянко и никога не съм се интересувал от история на изкуството, когато бях художник. За мен градът Филаделфия винаги е бил най-голямото вдъхновение.

Настроението на този град, чувството във въздуха, архитектурата, разложението, лудостта, корупцията и страхът да се разтопиш в града са нещата, които виждах във филмите.

Въобще не ме вълнува какво се случва по света или пък в киното.

Въпреки това от време на време можете да видите някой наистина велик филм. Или да видите нови картини и да си кажете „Този човек е направил нещо наистина фантастично”. Това е вдъхновение и то те движи напред.

Не пренебрегвай преходите

Киното е много близко до музиката. В музиката много често има различни моменти – много шумни, бърза техника, и тогава много бавни моменти, високи, а след това ниски моменти. Всичко се движи напред в определен ритъм. Определен диригент може да извади от написаната на лист музика нещо много по-дълбоко от останалите.

Това е магия.

Киното се движи през времето като музиката. Тя се движи от една сцена към друга. Едно от важните неща са преходите между сцените и последователността им. Те са много важни и красиви.

Rita_Poster_Mulholland

В киното няма нужда да правиш дълбоки послания за обществото

Много пъти някой вкарва във филма мъж и жена и журналистът казва:

„О, това означава, че така усещаш нещата за мъжете и жените”.

Не, това е точно определена жена, която преминава през определени неща в дадена ситуация. Тя не представлява всички жени и това е много важно.

Прекрати спора „филмова лента срещу дигитален формат“

Дълго време предпочитах дигиталния формат. Влюбих се в него с „Inland Empire”. В последно време работя по изрязаните сцени от “Twin Peaks” и за пръв път от дълго време бях смазан от дълбоката красота, която може да даде целуида на филмовата лента.

Има такава красота и дълбочина. Харесвам и фотофабриката. Там също виждам разликата с дигиталния формат.

При дигиталния формат обаче имаш много дълги кадри и не трябва да спираш камерата. Можеш да я оставиш да снима. Освен това дигиталният формат е по-бърз, по-лек и имаш много по-добър контрол при постпродукцията.

Така, даден избор ще е добър за определен проект, а ще трябва друго решение при друг проект.

По Filmmaker

Правилата за снимане на филми на Джим Джармуш виж ТУК.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*