В главата на Робърт Смит – II

В главата на Робърт Смит – II

Аз не съм навъсен, просто най-добрите ми песни отразяват тъжната страна на живота.

Не съм искал да бъда известен. Просто исках да правя най-великата музика. Не исках никой да знае кой съм аз.

През целия си живот съм свирил музика за собствено удоволствие и идеята тя да се превърне в машина за бизнес е ужасна.

Ако някоя от нашите песни влезе в Топ 10, ще разпадна групата веднага.

Не смятам да се тревожа, че Cure изпадат във втора дивизия. Това въобще не ме притеснява, защото никога не съм очаквал да сме в първа.

Когато се появи пънкът, намерих музиката на моето поколение. Израснах с Beatles, Rolling Stones и Pink Floyd, защото това се слушаше вкъщи. Когато обаче видях за пръв път The Stranglers, си помислих „Това е“.

Не се определям като автор на песни. В паспорта ми пише „музикант“. Това е още по-забавно.

Понякога, като стигна до края на парчето, отварям очите си и виждам всички тези лица да се взират в мен. Доста ужасяващо е.

Ако се чувстваш отчужден от хората около теб, това е защото никой не се опитва да те разбере.

Само хора, които не са фенове на готик музика, смятат, че The Cure e готик банда.

Наистина е лесно да изпаднеш в депресия, подхранван от безсмислието на съществуването.

robert smith

Не виждам как можеш да се отървеш от тревогата, ако не вярваш, че има свят извън този, в който живеем.

Никога не съм съжалявал, че нямам деца. Не одобрявам моето раждане и отказвам да налагам живот на някой друг. Мисля, че ако станеш родител, спираш да бъдеш дете. Променя се и позицията ти спрямо твоите родители.

Когато съм вкъщи, не нося грим. Дори и в студиото обаче, преди да записвам вокали, си слагам грим.

По-скоро съм по-наясно с Джанет Джаксън, отколкото с Teardrop Explodes или Joy Division, защото не искам да слушам конкурентите си от страх да не взема идеи.

Никога не съм харесвал Мориси и продължавам да не го харесвам. Мисля, че е смешен. Чувал съм какъв е в действителност и публичният му образ е различен от това. Той е голям актьор.

Никога не съм харесвал Queen. Честно мога да си кажа, че мразя Queen и всичко, което са направили.

Проблемът с остаряването е, че когато започнеш да пишеш нещо си казваш „спри, това вече съм го написал преди“.

Пиша винаги с химикалка на хартия, никога на лаптоп.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*