Възпалено небе
RICOH IMAGING

Възпалено небе

От Андрей Лидиев

Откакто съм тук,  всяка сутрин се събуждам сам в 7:30, както никога досега.

Още със ставането усещам една студена буца в гърлото, която се топи бързо като под някакво липсващо слънце.

После гледам малко през прозореца, чакайки да се почувствам просто нормално гадно.

В сградата отсреща една жена мие прозорците си всеки понеделник, сряда и петък, но никога не скача от тях.

Наблюдавайки я вече месец, вече малко съжалявам, че не съм нея, защото в това смразяващо еднообразие не може да няма някакъв здрав, делничен смисъл, който напоследък така ми липсва.

Ако отида от другата страна, в хола, и погледна през прозореца, от там ще видя един красив град със зелени покриви и църковни кули.

В този град има много хора, които правят още повече неща. Карат колела, ролери.

Разхождат се в красиви гробищни паркове, правещи смъртта да изглежда просто поредното комфортно занимание.

Пият кафе в кафенета с по два етажа, изглеждащи толкова уютно отвън, че понякога леко ми се повдига.

Гледат ме или поне аз си мисля така, защото ми се иска да знам със сигурност, че съществувам, и това, в което съм захвърлен не е тоалетната мисъл на някой от милионите почтени хора наоколо.

Когато се разхождам вечер или рано сутрин, гледайки тичащите в парковете и алеите хора, си мисля, че те са по-опасни за озоновия слой от колите и ТЕЦ-овете.

Вдишвайки дълбоко след тях оставам с усещането, че въздухът е толкова изхабен и лилавеещ, че като нищо можеше да излгежда като стар и скъсан потник.

Страх ме е за тях.

Ако се вгледам внимателно в краката им мога да видя как нещо изтича от тях и веднага умира на асфалта.

Вярвам, че някой понеделник, сряда или петък ще се събудя и няма да видя жената отсреща да си мие  прозорците.

Ще погледна надолу, но ще видя, че не е и там.

От прозореца  в хола обаче ще разбера, че вече не само покривите са зелени, а хлябът, локвите и отраженията от прозорците, от които се е родило едно ново зелено слънце.

И очевидно всички са отишли някъде да се насладят на зеления ден.

Дори и жената от съседния блок.

 

Повече от Андрей Лидиев – тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*