Виктор Цой: Не е задължително да се родиш музикант, по-често ставаш такъв

Виктор Цой: Не е задължително да се родиш музикант, по-често ставаш такъв

Интервю за Д. Гордон, Киев, 1990г.

В едно от последните ти интервюта каза, че като си избираш музиканти, се ръководиш найвече от чисто човешки качества.

Съгласен съм, но и ти се съгласи, че истинското разбирателство между хората е с цената на златото. Не е задължително да се родиш музикант, почесто ставаш такъв, а съмишлениците ни ги праща Бог.

Много от твоите песни се познават от първите акорди. Не е ли това някакъв застой, криза?

Смятам, че не, просто Кино оформи свой собствен стил, но и мисля, че това е страхотно. Дълго търсихме музикалната форма, импониращa на слушателя, и веднага щом почувстваме, че сме омръзнали, веднага ще има промяна. 

Съвременния отечествен рок често е упрекван заради излишна антисоциалност. Тогава какъв според теб е Виктор Цой, публицист или лирик?

Е, това че не е публицист, е очевидно. По-скоро лирик, въпреки че…

Какви групи харесваш, ако не е тайна? Изобщо успяваш ли да ги следиш и не са ли прекалено много?

За разлика от някои мои колеги аз се старая да не пропускам нищо. Много внимателно следя Аквариум, Алиса, Наутилиус-Пампилиус, също така ме интересува социологическия феномен Ласковый май.  Може да се спори до безкрай за липсата на добър вкус на почитателите на Май, но аз лично на дванайсет или четиринайсет години бих се трогнал от песните им. Освен това, ако нещо е популярно, значи все пак има за какво.

В последно време имаше възможността да пътуваш по света. Как се възприема на Запад руския рок?

Различно, но общо взето, там просто са наплашени от нашите музиканти. За техните турнета и записи се харчат големи пари, а плахите опити някак да се оправдаят парите засега са без успех.

Как тогава може да се обясни търговския успех на групата Парка Горки в САЩ?

Поради много причини, въпреки че сам по себе си този успех е доста относителен. В рок-музиката стилът хеви метал стои отделно и в сравнение с нашия е къде повече интернационален. Още повече “Парка Горки” пее на английски и има отличен мениджър, който успя да ги разработи.

Интересно какъв стил си харесвал като дете?

Трудно е да се каже, тъй като, когато бях дете, доколкото си спомням, слушах всичко подред. Повече, разбира се, обръщах внимание на красиви мелодии изпълнявани от Кристалинска, Кобзон,Веселите момчета.

А сега каква музика предпочиташ да слушаш?

Всякаква.

Даже класическа?

А защо не? Само че, колкото и да е странно, почти не възприемам джаз.

Ти заговори за феномена Ласковый май, а с какво ще обясниш собствената си популярност?

Това вече не знам. Във всеки случай не се занимавам със самоанализ.

Не веднъж се е случвало зрителите на концертите ти да изпадат в екстаз. Най-преданите и горещи почитатели горят свещи, плачат, пищят, а някои съвсем млади девойки се възторгват до краен предел.

Каквото и да става, не смятам, че в залата пред мен има стадо. Всички те са личности и аз уважавам всеки.

И какво ти доставя най-голямо удоволствие – виковете, аплодисментите, цветята?

Виждаш ли каква е работата… виковете са малко дивашки, аплодисментите –прекалено официални, но цветята наистина са точно това, което трябва.

В живота вече си постигнал много. Има ли сега предложения, които би приел веднага?

Сигурно има, но само в този вид, който ме устройва. Предлагали са ми например да изпея няколко неща на английски. Опитах. Не ми хареса. Но не е изключено това някога да се случи.

Превод Милена Милева


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*