“Бягащи кучета” и смисълът просто да продължаваш

“Бягащи кучета” и смисълът просто да продължаваш

“Бягащи кучета” (1989) е дебютният филм на Людмил Тодоров. Соц екзистенциализъм в консерва.

Ламбо (Ивайло Христов) е архитект, изгубил интерес към работата си, а и към какво ли не. Жена му го напуска заради бляна по достоен живот, който не може да получи от него.

Приятелите му Дългия и Керкенеза пият вече 10 години, защото няма какво друго да правят. Единият пише, а другият рисува в ситуация на постоянни откази.

Тримата се качват в една кола и тръгват да оправят нещата.

Няма смисъл.

Музиката на Антони Дончев слепва перфектно тежкия на места монтаж. На феновете на БГ-киното от края на 80-те и началото на 90-те години ще се хареса въпреки някои явни недостатъци, но в други може да предизвика полярна реакция.

Филмът носи тъгата и романтиката на почти всички работи на Людмил Тодоров, които продължава да представя и досега във филмите и книгите си.

Ако името му не ти говори нищо, пробвай ”Любовното лято на един льохман” или ”Приятелите на Емилия“.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*