Буковски: Не можех да се предам, затова постоянно безделничех

Буковски: Не можех да се предам, затова постоянно безделничех

Документалната лента “Записите на Чарлз Буковски” съдържа 52 кратки интервюта, събрани в повече от четири часа, които Барбет Шрьодер взима от Буковски в период от три години преди заснемането на “Barfly”. Записите излизат за пръв път през 1987 г. в САЩ. Повечето от интервютата са правени в дома на Буковски в Лос Анджелис, както и на различни места в града, свързани с миналото на писателя.

№3.

Б:  По едно време работих в магазин за комикси. Двама служители спореха за комиксите. Казах им Боже, това не си струва. Този спор е безмислен. Единият каза: Добре, за пръв път от две седмици те чуваме да говориш. Всички знаем, че се мисиш за гений. Повтори го няколко пъти. Видях всички тези зъби да излизат, лицата им… не се правих на гений, просто не исках да бъда в магазин за комикси. Исках да бъда навън в парка, да плувам по реката с лодка. Нещо свястно. Не можех да се предам и да се откажа от това. Затова постоянно безделничех. Сменях работа след работа – в Далас, Маями, Атланта. Няма град на юг, в който да не съм бил.

Ш: И така, един ден си се озовал във Филаделфия?

Б: О да, Филаделфия. Преди това бях в Ню Йорк, и там беше толкова зле, че си помислих: искам да отида в приятен, сенчест и тих град, в който всичко е спокойно, хората са приятни, и няма никакви проблеми. Филаделфия, Градът на братската любов. Просто ще отида някъде, където хората са мълчаливи и не се занасят с никого. А там беше по-зле и от Ню Йорк. Избиваха се по улиците, подкупваха ченгетата. Това, което ме привлече, бе първата ми вечер в този бар, за който пиша (за “Barfly”). Влязох там полумъртъв, просто исках една бира. Дори не беше вечер, а към един следобяд. Намираше се в беден квартал. Седнах, отпих от бирата, и се огледах. Беше препълнено, всички бяха луди и пияни, до един пиеха бира. Изведнъж една бутилка прелетя във въздуха. Този тип, който седеше до мен, с който по-късно се запознах – казваше се Дани Фрийли – се завъртя и каза: Човече, ако пак направиш това, ще те убия. Казах си: Това е мястото, в което искам да бъда. Нещо най-накрая се случва. Още една бутилка прелетя. Бам! Барманът просто сипа още по едно, без да казва нищо. Това беше моята Нирвана, всичко се случваше… открито насилие, истинска открита агресия. После двама се сбиха. Подмятаха се насам-натам. Исках да отида да пикая, а те още се биеха. Затова просто отидох към тях, като им казах: Извинете ме, джентълмени, и те се отдръпнаха един от друг. След като минах, продължиха с боя. После се върнах, Извинете ме, джентълмени, и така. Това беше моят рай. Щях да пия в този бар, да се бия по този начин и да живея по този начин. За това говоря. И знаете ли какво? Тази нощ никога повече не се повтори. Сякаш бяха планирали всичко само за мен. Все същите хора висяха там, а аз чаках ли чаках. Чаках две години и половина. После ме нямаше за година, а като се върнах, чаках още две и половина. Нямаше друга вечер като първата. Бях в плен на една мечта. Лоша работа.

Превод: Дилян Еленков

Очаквайте №4.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*