Аугуст Стриндберг: Вечерята на призраците
Arnold Böcklin, Die Toteninsel

Аугуст Стриндберг: Вечерята на призраците

За Автора

Йохан (Юхан) Аугуст Стриндберг, шведски писател и художник, е роден на 22.01.1849 г. в Стокхолм. Син на богат предприемач – аристократ, разорил се скоро след раждането му, и прислужница. Едва 13-годишен изгубва майка си. Учи естетика и чужди езици в Университета на Упсала (1867-1872), но не завършва. Работи като учител, помощник – библиотекар в Кралската обществена библиотека, актьор. Живее във Франция и Швейцария (1883 – 1887). Има три брака, завършили с развод. Умира на 63 г. на 14.05. 1912 в Стокхолм.

Както му викаме, редовната вечеря на призраците. Пият чай, не продумват, а ако някой говори, то това е полковникът, който пък си говори на себе си. Гризат курабийки, всички вкупом, та се носи звук като от плъхове на таван.

– И защо ѝ викат вечеря на призраците?

– Изглеждат съвсем като призраци… и така я карат вече двайсет години. все едни и същи хора, които приказват едно и също или мълчат, за да не се изложат.

[…]

– Ами тогава да беседваме?

– Да поговорим за времето, което знаем какво е, да се питаме как сме, което също знаем… предпочитам мълчанието, тогава чуваш мисли и виждаш миналото; тишината не може да скрие нищо… а думите могат. Онзи ден четох, че различията в езиците наистина възникнали у примитивните народи с цел да прикриват племенните им тайни от другите; езиците са следователно шифър и онзи, който намери ключа за него, ще ги разбира навред по света, без това да означава, че в тези тайни не може да се проникне и без ключ…

[…]

– Кажи, защо родителите ти седят там тъй смълчани, без да отронят поне една дума?

– Защото няма какво да си кажат, защото единият не вярва на онова, което чува от другия. Баща ми го изрази така: за какво да си говорим, след като не можем да се измамим взаимно?

Аугуст Стриндберг

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*